Александър Симов в ПИК и "Ретро": Десислава Атанасова и гаврата с държавността
Последвайте ни в Google News Showcase
България е вечен лунапарк на абсолютните лудости.
От три десетилетия тази държава се дави в цунами от перманентни скандали, безкрайни глупости, сълзливи мелодрами и екстремни идиотщини. Заради това понякога ние като случайни зрители нямаме време да си поемем дъх, да спрем за малко и да оценим на какъв етап от поредния филм на ужасите се намираме.
Точно така се случи и с поредния парламентарен оргазъм на Сглобката – избора на Борислав Белазелков и Десислава Атанасова за Конституционния съд. Медиите веднага почнаха да обсъждат технологията – имат ли право на две допълнителни години там, как така Бойко Борисов, Кирил Петков и Делян Пеевски се оказаха съвносители на имената, ще могат ли двамата новоназначени да дадат мнение за конституционните промени, и така всъщност отклониха вниманието от най-важния въпрос. Ама най-важния.
Десислава? Атанасова? В Конституционния съд?
Към всеки един от тези въпроси на човек му идва да изпише безкрайно количество удивителни, защото през годините на прехода ни бичуваха с всякакви екзотики, но такова все още не е било. Колкото и политически цунамита да са заливали страната, КС беше островчето с фара в мрака, последната институция, която да ни сочи пътя в мъглата, неопорочената от мазни политически отпечатъци върховна трибуна.
И тук не става дума за това, че хората в КС са били лишени от политически биографии. Правото няма как да остане девствено за политиката. Но поне имаше стремеж там да попадат юристи, които знаят за какво става дума, хора с опит, хора, които са наясно с философските дълбочини на правната материя и наистина могат да бъдат защитници на основния закон на страната, последните рицари на здравия разум в един океан от психитриачни изблици.
Сглобката напълно опорочи това, като съвсем безпроблемно се съгласи, че Десислава Атанасова с нейния несъществуващ юридически опит е достойна да бъде съдия в КС.
Бойко Борисов дори безцеремонно я сравни с Янаки Стоилов. Представяте ли си – да се опитате да прокарате паралел между професор по конституционно право, един от бащите на новата конституция и една политическа калинка с несъществуваща юридическа биография. Но в България вече всичко е позволено. Щом Десислава Атанасова е в КС, значи и последната крепост рухна, а в нейните руини никой не може да разчита на това България да бъде наистина правова държава.
Да не говорим за това, че има епична разлика и между политиците Янаки Стоилов и Десислава Атанасова. Той винаги е бил независим ум със собствена посока, човек, който се е съобразявал със собствените си възгледи и идеи, а не е коленичил пред поредното партийно ръководство. А тя се отличава само с дисциплина и послушание.
Нека да бъдем честни – Атанасова притежава качества. Проблемът е, че те по никакъв начин не са в сферата на правото.
Още от първите мигове на политическия терен бившата юрисконсултка на психодиспансера в Русе демонстрира безогледна персонална вярност към Бойко Борисов. Тя сякаш от самото начало знае, че във ветровита среда като българската единствено тоталното послушание, до степен на самоунижение, е това, което може да те спаси от бурите и да ти осигури блестящи старини. Нейното послушание не остава незабелязано. След като катастрофира с няколко поредни министъра на здравеопазването в първия си кабинет, Бойко Борисов най-накрая се спря точно на нея, за да оправи бакиите в здравната сфера.
Точно тогава на Атанасова беше лепнат етикатът „тежката артилерия на ГЕРБ“, въпреки че какво точно ѝ беше тежкото, историята виновно мълчи. Още тогава на мнозина им прави впечатление с каква всеотдайност и политически плам бъдещата конституционна съдийка гледа партийния лидер и дори в неформални разговори с придихание го нарича „господин Борисов“ и никога не си позволява да фамилиарничи.
В онези първи години Атанасова наистина беше разглеждана като политическия санитар на ГЕРБ – да чисти там, където вече никой не иска дори и да пристъпи. В интерес на истината не можем да кажем, че тя се справи добре с тази задача, но престоят ѝ на министерския пост трая малко по-малко от година, така че никой не забеляза какво точно е направила и дали тежката артилерия изобщо успя да постигне нещо.
Послушанието ѝ обаче е възнаградено. Тя се превръща в незаменим и незаобиколим народен представител в 8 поредни парламента, а в последните няколко от тях заради безкрайния мързел на Бойко Борисов тя трябваше да спасява парламентарната му група, да поддържа дисциплината в нея и да осигурява непрекъснат ритъм на работа. Точно там е най-голямата ѝ експертиза. Атанасова е политически послушко, дисциплиниран партиен талибан, който би прегризал гърлото на противниците, ако получи заповед за това. И точно този политически опит няма нищо общо с разбирането на конституционните норми и тяхното тълкуване.
Точно тук е големият проблем. Ако Десислава Атанасова може да бъде конституционен съдия, значи вече не е останало абсолютно нищо за отбраняване. И, да, този, когото заедно с нея набутаха в КС, прословутият съдия Белазелков, човекът на ЧСИ-тата в съдебната система, също не е цвете за мирисане, но поне говорим за човек, който познава съдебните зали, наясно е с юридическите каузи и има някакъв реален опит не като момиче за носене на папки. От него също ще ревем с кървави сълзи, но такава е природата на българската политика – тя винаги избухва в лицето на народа с наслаждение.
Чудно ми е каква обаче е тази Сглобка, която допусна дори и за миг в името на балансите, в името на раздаването на постове и смученето на кръв от държавата, че една жена без никакъв опит може да бъде защитник на конституцията? Каква е тази политическа уродщина начело на държавата, която даде възможност на калинките да запъплят и там, където доскоро беше недостъпно за тях? Ние виждаме истинска гавра с държавността и се насладихме на садомазохистичния спектакъл, при който тези, които едно време обиждаха Атанасова на „некадърница“, днес да гласуват като роботи за нея и да ни обясняват, че няма никакъв проблем.
Проблем обаче има. И той е пълната дискредитация на България като държава, тоталното въздигане на безличията, ритниците в слабините на правната наука.
Всичко това ни го сервираха като ястие представителите на Сглобката – Делян Пеевски, Христо Иванов, Бойко Борисов, Кирил Петков и бандата им от политически еднодневки, която си мисли, че ще пирува завинаги по този начин. За тези няма проблем да си играят с кибрита в барутния погреб или да цъкат безогледно бутоните, които стартират ядрените ракети.
Атанасова е атомна бомба за конституцията, но е оръжие за масово поразяване за градското дясно.
С години слушахме как Христо Иванов и компания притежават безкрайна юридическа мъдрост, за да проведат съдебна реформа, след която България ще се събуди директно в светлото бъдеще. Всички тези клетви и удари в гърдите приключиха в момента, в който Иванов прие безмълвно и безропотно кандидатурата на Атанасова. Видях епична снимка от деня на избора на съдии в КС – Десислава Атанасова и Надежда Йорданова, хванали се за ръце и изпиващи се с любовен поглед. Тези, които щяха да пращат Борисов в пенсия и да променят България, институционализираха посредствеността и дадоха път на калинките да се гаврят с конституцията.
Същите тези, когато всичко се прецака и блокира, ще излетят по топлите си острови, а ние ще трябва да се справяме с техните дивотии и с последствията от юридическата ядрена зима, в която ни вкараха. Представете си, че утре Бойко Борисов позвъни по телефона на независимия конституционен съдия Десислава Атанасова и поиска едно или друго мнение от нея.
Можете ли да си представите, че тя ще му затвори или ще му изсъска да ѝ се маха от главата. Никой не може да си представи. Борисов настани своя калинка в КС и сега вече може да е доволен. Лапите му стигнаха и до конституцията. Ето това е котвата на врата на България, която ни влачи надолу и все по-надолу. Проблемът е, че дъно няма.
